Днес отбелязваме Световния ден на детето. На 20 ноември 1959 г. на Общото събрание на ООН е приета Декларация за правата на детето, в която основният принцип е: „Човечеството е задължено да даде на детето най-доброто от себе си!”
На същата дата, но през 1989 г., е приета и Конвенцията за правата на детето. В нея е въплътен духът на международната солидарност за зачитане и за спазване на детските права. Всички разпоредби на международния акт утвърждават общото разбиране за необходимост от закрила на детството, като определящ период за развитието на всяко човешко същество.
Нека се научим да не разплакваме децата, да не им причиняваме болка и да ги обграждаме с обич и топлина. Нека да няма „ничии” или „забравени” деца.
Най-честата причина семействата да не искат децата са ранна бременност на майката или ограничени финансови възможности.
Към момента близо 3 хиляди деца в България живеят лишени от семейна среда и родителска грижа.
От възрастните зависи децата да се усмихват и да имат своето детство. Никога не бива да забравяме, че децата са утрешните възрастни, които ще управляват световните дела. Децата носят в себе си промяната, която всички очакваме.
Нека на днешния 20 ноември всеки един от нас да чуе гласа на детето, което иска да бъде разбрано, да бъде уважавано, да не бъде насилвано, изоставено; детето, което иска родителите да имат повече време, за да говорят с него; детето, на което дължим безопасна обществена среда, внимание и уважение.
При настинка и грип - да вземем мерки, не антибиотици...